армирало е

Речник на българския език

1. армирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

армирало е е производна форма на армирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. армирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

армирало е е производна форма на армирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. армирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

армирало е е производна форма на армирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).