арестувал си

Речник на българския език

1. арестувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

арестувал си е производна форма на арестувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. арестувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

арестувал си е производна форма на арестувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. арестувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

арестувал си е производна форма на арестувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).