аргументирал съм

Речник на българския език

1. аргументирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

аргументирал съм е производна форма на аргументирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. аргументирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

аргументирал съм е производна форма на аргументирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. аргументирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

аргументирал съм е производна форма на аргументирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).