аргументирал си

Речник на българския език

1. аргументирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

аргументирал си е производна форма на аргументирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. аргументирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

аргументирал си е производна форма на аргументирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. аргументирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

аргументирал си е производна форма на аргументирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).