апретирало

Речник на българския език

1. апретирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

апретирало е производна форма на апретирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. апретирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

апретирало е производна форма на апретирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. апретирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

апретирало е производна форма на апретирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. апретирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

апретирало е производна форма на апретирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).