апретирала

Речник на българския език

1. апретирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

апретирала е производна форма на апретирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. апретирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

апретирала е производна форма на апретирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. апретирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

апретирала е производна форма на апретирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. апретирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

апретирала е производна форма на апретирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).