аплодирал си

Речник на българския език

1. аплодирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

аплодирал си е производна форма на аплодирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. аплодирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

аплодирал си е производна форма на аплодирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. аплодирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

аплодирал си е производна форма на аплодирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).