аплодирало

Речник на българския език

1. аплодирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

аплодирало е производна форма на аплодирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. аплодирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

аплодирало е производна форма на аплодирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. аплодирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

аплодирало е производна форма на аплодирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. аплодирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

аплодирало е производна форма на аплодирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).