анотирах

Речник на българския език

1. анотирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

анотирах е производна форма на анотирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. анотирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

анотирах е производна форма на анотирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).