анимирахме

Речник на българския език

1. анимирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

анимирахме е производна форма на анимирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. анимирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

анимирахме е производна форма на анимирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).