анатемосал

Речник на българския език

1. анатемосал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

анатемосал е производна форма на анатемосам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. анатемосал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

анатемосал е производна форма на анатемосам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. анатемосал — мин. деят. св. прич. м. р.

анатемосал е производна форма на анатемосам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. анатемосал — мин. деят. несв. прич. м. р.

анатемосал е производна форма на анатемосам (мин. деят. несв. прич. м. р.).