амортизирало

Речник на българския език

1. амортизирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

амортизирало е производна форма на амортизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. амортизирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

амортизирало е производна форма на амортизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. амортизирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

амортизирало е производна форма на амортизирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. амортизирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

амортизирало е производна форма на амортизирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).