амортизирал

Речник на българския език

1. амортизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

амортизирал е производна форма на амортизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. амортизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

амортизирал е производна форма на амортизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. амортизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

амортизирал е производна форма на амортизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. амортизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

амортизирал е производна форма на амортизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).