амбицирало

Речник на българския език

1. амбицирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

амбицирало е производна форма на амбицирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. амбицирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

амбицирало е производна форма на амбицирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. амбицирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

амбицирало е производна форма на амбицирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. амбицирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

амбицирало е производна форма на амбицирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).