амбалира

Речник на българския език

1. амбалира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

амбалира е производна форма на амбалирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. амбалира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

амбалира е производна форма на амбалирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. амбалира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

амбалира е производна форма на амбалирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).