алармирах

Речник на българския език

1. алармирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

алармирах е производна форма на алармирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. алармирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

алармирах е производна форма на алармирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).