алармирал съм

Речник на българския език

1. алармирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

алармирал съм е производна форма на алармирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. алармирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

алармирал съм е производна форма на алармирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. алармирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

алармирал съм е производна форма на алармирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).