акцентувал

Речник на българския език

1. акцентувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

акцентувал е производна форма на акцентувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. акцентувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

акцентувал е производна форма на акцентувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. акцентувал — мин. деят. св. прич. м. р.

акцентувал е производна форма на акцентувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. акцентувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

акцентувал е производна форма на акцентувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).