агонизирал е

Речник на българския език

1. агонизирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

агонизирал е е производна форма на агонизирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. агонизирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

агонизирал е е производна форма на агонизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. агонизирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

агонизирал е е производна форма на агонизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).