авторизирал си

Речник на българския език

1. авторизирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

авторизирал си е производна форма на авторизирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. авторизирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

авторизирал си е производна форма на авторизирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. авторизирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

авторизирал си е производна форма на авторизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).