авторизирал е

Речник на българския език

1. авторизирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

авторизирал е е производна форма на авторизирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. авторизирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

авторизирал е е производна форма на авторизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. авторизирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

авторизирал е е производна форма на авторизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).