авторизирало е

Речник на българския език

1. авторизирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

авторизирало е е производна форма на авторизирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. авторизирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

авторизирало е е производна форма на авторизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. авторизирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

авторизирало е е производна форма на авторизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).