авторизирало

Речник на българския език

1. авторизирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

авторизирало е производна форма на авторизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. авторизирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

авторизирало е производна форма на авторизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. авторизирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

авторизирало е производна форма на авторизирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. авторизирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

авторизирало е производна форма на авторизирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).