авторизирал

Речник на българския език

1. авторизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

авторизирал е производна форма на авторизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. авторизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

авторизирал е производна форма на авторизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. авторизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

авторизирал е производна форма на авторизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. авторизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

авторизирал е производна форма на авторизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).