авизирало

Речник на българския език

1. авизирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

авизирало е производна форма на авизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. авизирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

авизирало е производна форма на авизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. авизирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

авизирало е производна форма на авизирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. авизирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

авизирало е производна форма на авизирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).