аварирал е

Речник на българския език

1. аварирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

аварирал е е производна форма на аварирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. аварирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

аварирал е е производна форма на аварирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. аварирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

аварирал е е производна форма на аварирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).