аварирало е

Речник на българския език

1. аварирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

аварирало е е производна форма на аварирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. аварирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

аварирало е е производна форма на аварирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. аварирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

аварирало е е производна форма на аварирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).