аварирало

Речник на българския език

1. аварирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

аварирало е производна форма на аварирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. аварирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

аварирало е производна форма на аварирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. аварирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

аварирало е производна форма на аварирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. аварирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

аварирало е производна форма на аварирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).