аварирали

Речник на българския език

1. аварирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

аварирали е производна форма на аварирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. аварирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

аварирали е производна форма на аварирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. аварирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

аварирали е производна форма на аварирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. аварирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

аварирали е производна форма на аварирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).