аварирала

Речник на българския език

1. аварирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

аварирала е производна форма на аварирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. аварирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

аварирала е производна форма на аварирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. аварирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

аварирала е производна форма на аварирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. аварирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

аварирала е производна форма на аварирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).