абсолютизирал си

Речник на българския език

1. абсолютизирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

абсолютизирал си е производна форма на абсолютизирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. абсолютизирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

абсолютизирал си е производна форма на абсолютизирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. абсолютизирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

абсолютизирал си е производна форма на абсолютизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).