абсолютизирало е

Речник на българския език

1. абсолютизирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

абсолютизирало е е производна форма на абсолютизирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. абсолютизирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

абсолютизирало е е производна форма на абсолютизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. абсолютизирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

абсолютизирало е е производна форма на абсолютизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).