абсолютизирали

Речник на българския език

1. абсолютизирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

абсолютизирали е производна форма на абсолютизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. абсолютизирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

абсолютизирали е производна форма на абсолютизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. абсолютизирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

абсолютизирали е производна форма на абсолютизирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. абсолютизирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

абсолютизирали е производна форма на абсолютизирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).