абсолютизирал

Речник на българския език

1. абсолютизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

абсолютизирал е производна форма на абсолютизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. абсолютизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

абсолютизирал е производна форма на абсолютизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. абсолютизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

абсолютизирал е производна форма на абсолютизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. абсолютизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

абсолютизирал е производна форма на абсолютизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).