абонирахте

Речник на българския език

1. абонирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

абонирахте е производна форма на абонирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. абонирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

абонирахте е производна форма на абонирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).